Как човешкият микробиом влияе на здравето

Публикувано на 05/03/2016
0 коментари

В човешкото тяло се помещават около 100 трилиона бактерии и 1 квадрилион вируси (бактериофаги). По същество ние сме нещо като ходещи микробни колонии, като се има предвид, че бактериите превъзхождат клетките ни в съотношение 10 към 1, а бактериофагите от своя страна са около 10 пъти по-многобройни от бактериите.

Тези организми извършват широк спектър от функции и затова е важно те да се балансират и подхранват правилно, ако искаме да се поддържаме в добро физическо и психическо здраве.

Докато в Проекта за човешкия геном (HGP) се разработваха генни терапии, базирани основно върху третирането и лекуването на заболявания, всъщност беше установено, че генетичният фактор играе много по-малка роля, отколкото някой е предполагал.

Оказва се, че човешките гени са отговорни само за около 10 процента от разпространените болести.

Останалите 90 процента биват индуцирани от външни фактори, като изследователите сега стигат до заключението, че човешкият микробиом има съществено значение за поведението на гените – липсата или присъствието на дадени микроби може да донесе знчителни промени у тях.

Скорошни изследвания в областта доказват, че микробиомът ни е способен – за добро или за лошо – да се променя изключително бързо в зависимост от външните условия като диети, начин на живот, химически облъчвания.

Това е като нож с две остриета, като се има предвид колко много от нашите съвременни удобства (като преработените храни, антибиотиците и пестицидите) унищожават естествената бактериална флора.

От друга страна, диетата е един от най-лесните, бързи и ефективни начини за подобряване и оптимизиране на микробиома. Така че има и добра новина – самите ние можем да окажем до голяма степен контрол над съдбата на здравето си.

Човешката ДНК съдържа микробни гени

Забележителни са резултатите според някои от най-новите изследвания: бактериите вероятно са изиграли роля в диверсификацията и промяната на човешката ДНК чрез хоризонтален генен трансфер.

Според една от научните теории стотици микробни гени са се промъквали в нашата ДНК в продължение на хилядолетия, включително и такива, които помагат на имунната система да се защитава срещу инфекции. Други пък са помогнали на човечеството да се адаптира към променящите се хранителни режими и условия на околната среда.

Изглежда и един месец не минава без нови открития за това как бактериите влияят върху живота ни. Затова тук ще разгледаме някои от най-скорошните открития в тази област, получили по-широко признание.

Бактериите в чревната среда влияят върху теглото

Бактериите влияят върху здравето на човека по два основни начина. Докато изобилието от някои бактерии е свързано с различни заболявания, други микроби се включват активно в предотвратяването на някои болестни състояния. Когато те липсват, се губи тази защита, която позволява на болестния процес да се развие.

Когато в научен експеримент биват премахнати четири вида бактерии (Lactobacillus, Allobaculum, Rikenellaceae, и Candidatus arthromitus), изследователите са успели да предизвикат метаболитни промени, които са довели до затлъстяване при лабораторните животни.

С течение на времето изглежда все по-разумно да се смята, че затлъстяването е силно повлияно от чревните бактерии. Това по никакъв начин не променя факта, че някои храни предизвикват напълняване – бактериите просто играят важна роля за ускоряването на този процес.

Как човешкият микробиом влияе на здравето

Храните, предизвикващи метаболитна дисфункция и инсулинова резистентност (като напр. преработени храни, фруктоза /захар и изкуствени подсладители) също унищожават полезните бактерии в червата, като това може да се окаже основният механизъм, чрез който тези храни предизвикват затлъстяване.

Някои видове химикали също могат да допринесат за появата на проблеми с теглото и да нарушат микробиомното развновесие.

Според проучване, публикувано в юлския брой на „Здравни перспективи” (американско списание) устойчивите органични замърсители (УОЗ) в храните променят чревния микробиом при лабораторните мишки, обект на експеримента, като допринасят и за развитието на затлъстяване и метаболитна дисфункция.

Други изследвания показват, че микробите, наречени Akkermansia muciniphila, предпазват от затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови заболявания чрез регулиране на кръвната захар, подобряване на инсулиновата резистентност и насърчаване на по-балансирано разпределение на мазнините в тялото.

A. muciniphila е свързана с богатите на фибри диети, а фибрите отдавна имат доказано положителни ефекти върху здравето и теглото. Все още не е изяснено дали А. muciniphila произвежда тези ефекти сама по себе си или просто помага за насърчаването на други полезни бактерии.

Бактериите, усвояващи фибри, са естествени стимулатори за имунната система

По-ранни изследвания показват, че микробите от чревната флора, специализирани в поглъщането на разтворими фибри, играят важна роля в превенцията на възпалителни заболявания, тъй като те помагат за настройването на имунната система.

Страничните продукти от процеса подхранват клетките на лигавицата дебелото черво, като по този начин предотвратяват перфорацията – състояние, при което токсините преминават от червата в кръвния поток.

Възпалението всъщност започва в червата и след това достига чак до мозъка, който впоследствие изпраща сигнали към останалите части от тялото си в сложна обратна взаимовръзка.

За да бъдат третирани хроничните възпалителни заболявания, е важно да се подхранва правилно чревната флора. Добре е да се наблегне на суровите храни, особено на тези с високо съдържание на фибри.

Съставки като например захари и изкуствени подсладители спомагат да се развият гъбични инфекции и синузит. Учените са намерили връзка между диетите с високо съдържание на захар и свойствата на паметта, като тук отново се намесват стомашните бектерии.

Според водещия в областта автор д-р Кати Магнусон:

„Прекаляването с мазнините и захарта не ни повлиява добре. Изследванията ни показват, че тези хранителни съставки променят бактериалния баланс. Те оказват влияние върху мозъка и нарушават взаимодействието между нашата среда и микробите. „

Oсновни компоненти на здравословната диета – ферментиралите храни и фибрите

Почти невъзможно е да се определи състава на идеалния микробиом, тъй като чревната флора е съвсем индивидуална – подобно на пръстовите отпечатъци. Това, което знаем е, че здравословното хранене е от ключово значение за оптимизиране на организма. Също така ферментиралите продукти и храните с високо съдържание на фибри са много важни компоненти на здравословния начин на хранене, тъй като те подхранват голямо разнообразие от полезни бактерии.

Още от древни времена са били част от хранителния режим на човека и замяната им с химически модифицирани и преработени храни е довело до много от сегашните ни здравословни проблеми.

Научните изследвания в медицинския журнал Food and Function показват, че непастьоризираното кисело зеле съдържа мощен пробиотик, известен като lactobacillus plantarum FC225, на който могат да бъдат приписани редица лечебни свойства:

– намалява нивата на холестерол и триглицериди;
– значително повишава нивата на атиоксиданти (супероксид и глутатион);
– намалява разграждането на мазнините в тялото (процес, известен като липидна пероксидация).

Скорошни проучвания се фокусират върху фибрите, които осигуряват различните диети

American Gut Project е най-мащабният и широкофинансиран микробиомен проект в света. Проучванията в програмата събират данни от над 5000 пациенти, които са предоставили проби и са попълнили диетични въпросници. Въз основа на анализа учените изготвят данни за средната дневна доза от фибри, приемана при различните хранителни режими. Резултатите показват, че веганите и вегетарианците приемат най-голяма дневна доза фибри чрез диетата си, а най-малко фибри осигурява палео диетата. Хората, консумиращи всякакви храни без ограничение (като изключим червените меса) попадат в среден прием на фибри – близо 28 гр. дневно.

Включвате ли достатъчно ферментирали храни и фибри в диетата си?

В идеалния случай в хранителния режим се включва разнообразие от ферментирали храни и напитки, като всяка от тях осигурява на стомаха разнообразие от полезни микроорганизми. В домашни условия можете да си приготвяте някои от тези продукти, например: пюрирани зеленчуци, шатни, кефир и др.

Здравословно е да приемате дневно количество фибри между 20 и 30 грама, като в зависимост от възрастта и килограмите дозата може да варира. Пълнозърнестите храни, както и плодовете и зеленчуците, съдържат едновременно разтворими и неразтворими фибри. Чрез тях се произвеждат кетони, които подхранват тъканите на дебелото черво.

Ето една кратка извадка на храни, които съдържат високи нива на разтворими и неразтворими фибри.

Семена от живовляк и семена от чия Горски плодове Зеленчуци от рода на броколи и брюкселско зеле
Зеленчуци, като например лук и сладки картофи Бадеми Грах
Зелен боб Карфиол Зрял боб

В чревната ни флора има бактерия, която може да помогне за лекуването на диабет от втори тип

Диабет от тип две е сравнително често срещан здравословен проблем, свързан с нарушен баланс на чревната флора. Изследванията са установили, че микробния състав на стомаха при диабетиците се различава от този на не-диабетиците. По-конкретно казано, при диабетиците се открива по-малко присъствие на протеобактериите Firmicutes и по-изобилни количества от Bacteroidetes. Това оказва влияние върху глюкозния толеранс на организма.

Д-р Макс Нюдорп, изследовател от Академичния медицински институт към университета в Амстердам, е публикувал редица проучвания, в които намира доказателства, че промените в микробиома са значим фактор за възникването на диабет от втори тип. Проведените върху над 250 участника изследвания показват, че чрез промяна в състава на чревните бактерии диабетът може да бъде излекуван.

Учените са установили, че за инсулинозависимия диабет от първи тип също има тенденция да бъде предшестван от промяна в чревната бактерия при малки деца. Някои микроби могат действително да помогнат за предотвратяване на диабет, което говори много за ролята на чревната флора при заболяванията.

Стомахът е като втори мозък

Качеството, количеството и състава на бактериите в чревната среда имат огромно влияние върху мозъка. За сравнение децата с аутизъм имат видимо различен микробиом в сравнение с този на здравите деца – това отново се дължи на намаленото присъствие на полезни бактерии от типа на Bifidobacterium.

Корегирането на тези дисбаланси е основен компонент от хранителната програма GAPS, създадена от д-р Наташа Кембъл-Макбрайд, която вярва, че поддържането на излекувана чревна флора е от първостепенно значение за хората с неврологични смущения, включително аутизъм. Д-р Дейвид Пърлмутър също изследва връзката между здравето на червата и дегенеративните мозъчни заболявания като болестта на Алцхаймер в новата си книга – „Силата на чревните микроби да лекуват и защитават мозъка доживот“.

Това отново ни връща към факта, че чревните микроби спомагат за поддържането на здравословна стомашна среда. Както е обяснено от д-р Пърлмутър, много от факторите, които влияят върху пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера, са подобни на тези, които влияят на червата, поради тяхната перфорация може да доведе до неврологични заболявания. Вероятността това да се случи е толкова голяма, колкото и тази да се прояви всякаква друга форма на автоимунно заболяване.

Пропускливостта на чревната облицовка може да бъде измерена чрез проследяването на химикал, наречен липополизахарид (LPS), който е свързан с определени групи от бактерии в червата. Когато имате по-високи нива на антитела срещу LPS в кръвния поток, това е признак на перфорация. Липозахаридът е сам по себе си сигурен основоположник на възпалителни процеси в тялото.

По-високите нива на LPS в кръвта пренасят възпалението из цялото тяло, включително и до мозъка. Алцхаймер и Болестта на Лу Гериг например са пряко свързани със значително повишаване в нивата на липозахаридите.

Резките промени в настроението също могат да бъдат причинени от нарушението в микробиома

Уврежданията в микробиома са почва, не само за неврологични заболявания, но също така могат да окажат силно въздействие върху общото настроение. Депресията например все по-често започва да се разглежда като симптом на лошо здраве на червата.

В едно скорошно изследване учените са установили, че ферментиралите храни и напитки помагат значително за ограничаване на този тип тревожни разстройства при младите хора.

По-ранни проучвания също показват, че пробиотиците могат да помогнат за облекчаване на тревожност и депресия. Например за един от пробиотиците – Lactobacillus rhamnosus – е установено, че оказва изразен ефект върху нивата на GABA – инхибиторен невротрансмитер, който участва в регулирането на много физиологични и психологични процеси в някои области на мозъка. Резултатът е понижаване на нивото на стресовия хормон кортикостерон, с който се свързват депресивните състояния.

В други изследвания е установена връзка между високото съдържание на захар в някои хранителни режими и промените в чревните бактерии, които довеждат до нарушения на когнитивните функции, като например трудности при ученето и влошена памет.

Към момента учените изследват редица психоактивни съединения и експериментират с фекални трансплантации при опитни животни, за да оценят влиянието върху развитието на нервната система.

Установено е, че тревожността, депресията и някои други педиатрични заболявания, включително аутизъм и хиперактивност, са свързани с проявата на гастроинтестинални аномалии. Учените отдавна се борят да привлекат обществеото внимание върху този въпрос, тъй като има вероятност бактериите и микробите да спомогнат при диагностицирането и дори лечението на редица заболявания.

Оптимизирането на микробиома е подходяща стратегия за превенция на заболявания

Оптимизирането на чревната флора може да бъде изключително полезно за здравето, освен това до голяма степен зависи от личния подбор на хранителен и медицински режим. Чрез правилните компоненти не само можете да си осигурите здравословна чревна среда, но и да нормализирате теглото си и да се предпазите от диабет. Това гарантира също и наличието на една добре функционираща имунна система, която е основната ви защита срещу почти всички болести.

Поддържането на стабилен микробиом не е особено сложно, но все пак трябва да се предприемат някои активни стъпки в тази посока. За да оптимизирате микробиома както отвътре, така и отвън, обърнете внимание на следните препоръки:

Какво да правите

Какво да избягвате

Яжте много ферментирали храни.

Здравословният избор включва: кисело мляко, кефир, ферментирала соя и ферментирали зеленчуци.

Ако ги приготвяте в домашни условия, можете да използвате специална закваска, която е богата на полезни бактериални щамове, произвеждащи високи нива на витамин К2.

Това е евтин и лесен начин да си набавяте необходимата доза от този витамин, което е важно, особено при према на витамин D3 като добавка.

Антибиотиците,

освен ако не са абсолютно наложителни. (и не забравяйте да подхраните стомаха с необходимите култивирани храни или пробиотични добавки).

Вземайте пробиотични добавки.

Въпреки, че добавките не са препоръчителни, това е изключение, защото е полезен източник на активни вещства.

Модифицираните продукти от животински произход

са с високо съдържание на глисофат, което убива полезните бактерии.

Увеличете приема на разтворими и неразтворими фибри, фокусирайте се върху зеленчуци, ядки и семена.

Хлорирана или флуорирана вода.

Тя е особено вредна, дори повече в случаите когато се използва за къпане, отколкото ако я пиете.

Изцапайте се в градината.

Загубата на полезни бактерии може да окаже влияние върху психическото, емоционалното и физическото здраве.
Ако работите в градината, заздравявате имунната система чрез досега до различни микроорганизми от почвата и пръстта.
Липсата на такъв „досег” може да намали естествената ви имунна защита.

Храните, третирани с химикали,
подхранват патогенните бактерии.
Емулгатори от сорта на лецитин и полиглицероли оказват вредно влияние върху чревната флора.
Възможно е да съдържат и пестициди, например глифосфат.
Изкуствените подсладители също са вредни.

Отваряйте прозорците по-често.

През по-голямата част от човешката история не сме се отделяли от природата, докато днес прекарваме 90% от живота си в затворени помещения.

Отварянето на прозорците и увеличаването на естественото движение на въздуха може да подобри разнообразието на микробите в дома ни, което от своя страна може да от полза за здравето.

Агрикултурните химикали,  активно унижожават полезните бактерии и може да увреди натуралните качества на хранителни продукти.
Мийте съдовете на ръка, вместо да използвате миялна машина.
Последните изследвания показват, че миенето на съдове на ръка оставя повече бактерии върху чиниите, отколкото ако те минат през миялна. Ако не използвате такава машина, можете да намалите риска от алергии, като стимулирате имунната система.

Антибакериалните сапуни,

тъй като те убиват както вредните, така и полезните бактерии.

jenskisvqt

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0 Отговори…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *